Борис Пастернак Победитель Победителят

Красимир Георгиев
„ПОБЕДИТЕЛЬ”
 Борис Леонидович Пастернак (1890-1960 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОБЕДИТЕЛЯТ
 
Спомнете си пресъхналото гърло,
когато дрънкаше ненавистта
и срещу нас крещяха сили върли
на изпитанията в есента.
 
Но бе пред зло преграда правотата,
тя вражите доспехи смело спря.
Твърд въплъти на Ленинград съдбата.
Пред погледите бе като стена.
 
И ето, че заветен миг настъпи:
обсадния кордон разкъса той.
Светът голям, в далечината струпан,
с възторг се вглежда към града-герой.
 
Велик е той! Какъв безсмъртен жребий!
В легендите звено верижно там!
От него на земята и в небето
изстрадан пътят е и изкован.


Ударения
ПОБЕДИТЕЛЯТ
 
Спомне́те си пресъ́хналото гъ́рло,
кога́то дръ́нкаше ненавистта́
и срешту на́с крештя́ха си́ли въ́рли
на изпита́нията в есента́.
 
Но бе пред зло́ прегра́да правота́та,
тя вра́жите доспе́хи сме́ло спря́.
Твърд въплъти́ на Ле́нинград съдба́та.
Пред по́гледите бе като́ стена́.
 
И е́то, че заве́тен миг настъ́пи:
обса́дния кордо́н разкъ́са то́й.
Светъ́т голя́м, в далечина́та стру́пан,
с възто́рг се вгле́жда към града́-геро́й.
 
Вели́к е то́й! Какъ́в безсмъ́ртен жре́бий!
В леге́ндите звено́ вери́жно та́м!
От не́го на земя́та и в небе́то
изстра́дан пъ́тят е и изкова́н.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Пастернак
ПОБЕДИТЕЛЬ
 
Вы помните еще ту сухость в горле,
Когда, бряцая голой силой зла,
Навстречу нам горланили и перли
И осень шагом испытаний шла?
 
Но правота была такой оградой,
Которой уступал любой доспех.
Все воплотила участь Ленинграда.
Стеной стоял он на глазах у всех.
 
И вот пришло заветное мгновенье:
Он разорвал осадное кольцо.
И целый мир, столпившись в отдаленьи,
B восторге смотрит на его лицо.
 
Как он велик! Какой бессмертный жребий!
Как входит в цепь легенд его звено!
Все, что возможно на земле и небе,
Им вынесено и совершено.
 
               1944 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Пастернак (Борис Леонидович Пастернак) е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На Запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга „Близнец в тучах” публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Гьоте („Фауст“), Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 г. в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.